Радио Ватикана е истинска федерация от програми. Всяка от тях е изразител и представител на своите национални, географски, политически и религиозни характеристики. Неслучайно папското радио е наричано „малкото ООН“. Всеки ден то излъчва емисии на 40 езика. В този конгломерат Българската секция има специфична мисия – да бъде мост между Запада и Изтока. В този смисъл журналистът от радиото Димитри Ганчев споделя, че „всяко предаване е тухла в този мост, за да може страната ни отново да заеме своето място сред европейското семейство от народи, а европейците да преоткрият българския дух, способности и култура“. За изграждането му помагат ежедневните предавания на български език с времетраене 20мин, както и тези на италиански: 15-минутната „Българска витрина“ запознава италианската публика с актуални събития от двустранните отношения. България присъства и в седмичната рубрика „Европа без стени“, която се подготвя от 6 балкански редакции. Димитри Ганчев ни разказва подробности за работата на Българската секция на папското радио...

Г-н Ганчев, българската програма на Радио Ватикана е основана на 21 ноември 1949 г. Тя изпреварва с 51 години установяването на дипломатическите отношения със Светия престол. Как се развива през годините програмата, кои са моментите, маркиращи нейната история?
До 1989 г. функциите на Българската секция на Радио Ватикана бяха насочени предимно да подкрепя вярата у католиците и у всички българи с добра воля по време на комунистическия режим. Това е времето на преследвания срещу католиците и на информационно затъмнение за вярата и Църквата. Затова и предаванията на Радио Ватикана тогава могат да се нарекат „дисидентски“ наред с българските програми на „Дойче веле“, „Би Би Си“ и „Свободна Европа“.

Сред свещениците, ръководили програмите по онова време, са отец Йосиф Гагов и отецът пасионист Иван Софранов, чиито усилия за разпространяване на Благата вест и Истината преминават извън ефира. Но ефирът е „двигателят“, за да започне каноничният процес за беатификацията на епископ Евгений Босилков, обявен за блажен от папа Йоан Павел ІІ през 1998 г. и първия мъченик за вярата в страните от бившия Източен блок, издигнат към небесните олтари.

Повече от 20 години ръководител на българската програма е архимандрит Георги Елдъров, който със своята ерудиция и енциклопедичност разширява хоризонта на предаванията, придавайки им по-социален и обществен отпечатък. Днес архивът на програмата разполага с някои уникални материали – исторически изследвания на монсеньор Елдъров. Негова е заслугата и за разширяване на редакторския екип с привличането на сътрудници, между които и православни като Георги Минчев. Можем да кажем, че този период на радиото има подготвителна функция за официалните българо-ватикански отношения, тъй като чрез предаванията дейността на Светия престол и папата стават прозрачни и „влизат“ пряко в домовете на българите, отвъд идеологическата пропаганда, дезинформацията и опитите за заглушаване.

През последните 15 години България се променя, което неминуемо наложи промяна в характера на програмата. Тя вече не е подкрепа на една преследвана църква, а неин спътник в нелекия път на демократичните процеси. Това означава, че освен постоянната задача да запознава слушателите с дейността на Светия отец, с живота на Универсалната църква и да бъде духовна опора, радиото се стреми да стимулира обновителния процес в българското общество. То допринася за единението на Универсалната църква и гражданското възпитание на християните. Особено внимание се отделя на диалога с другите църкви и култури, както и на български политически, обществени и религиозни представители, преминаващи през Рим. Включително икуменическите отношения в контекста на източната традиция с поглед към европейската интеграция.

Всекидневно програмата предлага информация, условно разделена на четири части: дейността на Светия престол и по-важните новини от ватиканските институции, живота на Църквата по света, коментари по особено значими актуални теми, духовно формиране чрез катехистични размишления, молитви и проповеди, подготвяни от млади свещеници и мисионери, участващи активно в пастирския живот на Католическата църква в България, както и православни свещеници, които правят литургичен коментар на библейските четива и църковните празници.

Програмата излъчва и редовни рубрики: „Исус към третото хилядолетие“ – всеки вторник, „Човек и общество“ – всеки четвъртък третира теми от социалната доктрина на Католическата църква, „Младежите – сол и светлина за света“ – всеки петък интервюта с български и чуждестранни младежи, експерти и професионалисти на актуални теми, „Българското културно и духовно присъствие по света“ – всяка неделя предлага срещи с български представители на културата, политиката, икономиката и други области, свързани с българо-италианските отношения и мястото на България в нова Европа.

Какъв е екипът на българската програма в момента и как вие се озовахте в него?
Програмата се подготвя от трима редактори (две са жени), но разчита и на сътрудници и кореспонденти, които редовно изпращат седмична информация за живота на трите католически епархии в страната. Не трябва да се забравя, че потокът от информация и медийната дейност на Католическата църква в България все още не са достатъчно развити. Тепърва се появяват католически уебсайтове, а вече се подготвят излъчванията и на първото католическо уеб радио „ТАУ“. Затова българската програма при Радио Ватикана се стреми да запълни информационните празноти и да даде ориентири за християнския прочит на събитията.

За мен 15-годишнината от българо-ватиканските отношения е и личен юбилей, тъй като преди да се озова в радиото, бях приет на работа в апостолическата нунциатура в София от първия папски нунций в България монсеньор Марио Рици. Това бе време на трудности, лишения и обърканост и нунциатурата бе възприемана не като дипломатическо представителство, а по-скоро като остров на милосърдието и надеждата. Много хора идваха с конкретни молби към папата като последна инстанция на справедливостта. Тогава разбрах стойността на наследството на монсеньор Ронкали, първия апостолически визитатор и после папа с името Йоан ХХІІІ, за българите. Какво по-хубаво от това, дипломатическите отношения да започнат от човещината и добротата, а не от административните норми!

С помощта на нунциатурата бях изпратен в Рим да специализирам социални комуникации при т. нар. паолини от Обществото на св. Павел, известни като медийния авангард на Католическата църква. Тогава започна и моето сътрудничество с Радио Ватикана. И се стигна до ключовия момент да направя избор и да приема предложението за работа в него. Всъщност този избор аз бях направил дълбоко в себе си преди години, защото моята мечта бе да работя в Радиото на Папата.

Една медия, колкото и да е неутрална, винаги отправя послание към хората...
Като цяло нашата информация се стреми да надхвърли църковните и религиозните рамки с желанието да даде по-хуманен и по-християнски прочит на съвременния свят. Защото мирът, справедливостта, социалната хармония и реализацията на човека са част от хуманизма и мисията на Църквата. Папа Бенедикт XVI казва: „Вярата не е частен, а по-скоро публичен акт“, и затова католиците и изобщо християните са призвани да я свидетелстват в обществото, а не само в църквата и сакристиите.

От друга страна Църквата не може да мълчи по въпроси, засягащи основни ценности, като човешкия живот, семейството и религиозната свобода. Новото време поставя и нови изисквания и неслучайно в европейските политически програми все повече намират място теми, които не могат да пренебрегнат мнението на Църквата: етиката, морала, абортите, евтаназията, биотехнологиите и достойнството на човека, мирът и съжителството между народите. Актуалната международна обстановка подсказва, че се променя отношението към религията. Доста авторитетни гласове прогнозират, че ХХІ в. ще бъде векът на религиите. Ето защо освен актуалната информация за живота на Католическата църква и дейността на папата ние се стремим да достигнем и ония слушатели, които не са католици, но наричаме хора с добра воля. Към тях са отправени и посланията от морален и общочовешки характер на папата и Универсалната църква.

Как виждате бъдещето на българската програма на Радио Ватикана?
Добро. Сигурен съм, защото ватиканската информация е уникална, но има универсален характер, освободена е от интереси и е чувствителна към нуждите и безпокойствата на времето. За разлика от някои международни радиоколоси, които решиха да закрият българските програми, Радио Ватикана може да даде сериозен принос не само в религиозното формиране на вярващите, а и да дава духовни и етически ориентири по дългия път на демокрацията. Още повече че днес християните в България трябва да почувстват не само своята отговорност, но и своя огромен духовен потенциал, за да бъдат активни строители на по-добро и справедливо бъдеще. И още нещо – въпреки годините си българската програма има младежки дух и се стреми да се подмладява.