Вече цели 50 години Университетската ботаническа градина в Балчик радва милионните си посетители. Тя успява не само да помага на българското висше образование и наука, като предоставя територията си за научноизследователска и проучвателна дейност на студенти и преподаватели, но и да изгради отношение към красотата и многообразието на растителния свят, да внуши смисъла от неговото опазване и развитие.

Създадена е на 27 юли 1955 г. като филиал на Ботаническата градина в София със съдействието и подкрепата на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ акад. Даки Йорданов. Разположена е на територията на бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Когато през 1940 г. Южна Добруджа е върната на България, резиденцията и паркът стават притежание на българската държава.

С нелеката задача по изграждане и създаване на този зелен оазис сред белите балчишки скали се нагърбва паркостроителят Никола Минчев, а за технически ръководител е избран Никола Момчилов. С много труд и любов те успяват да съхранят съществуващите видове в градината и да положат стабилните основи за бъдещото разрастване и обогатяване на уникалния парк.

В продължение на 50 години благодарение на упоритата и постоянна грижа на университетските специалисти това романтично място, обвеяно с красиви легенди, се превръща в истинска перла на северното ни Черноморие. На площ от 65дка съжителстват растителни видове от цял свят. По пресичаните от бистри ручеи и внушителни водопади прохладни алеи могат да се видят втората по рода си в Европа – след Монако, колекция на едроразмерни кактуси и други сукуленти на открито. В градината се отглеждат около 3000 растителни вида, принадлежащи към 800 рода, с невероятно разнообразни форми и цветове. Включително такива редки дървета като книжното, каучуковото, бонбоненото, древното гинко, вековни каваци и магнолии. Метасеквоята е една от гордостите на стопаните. Цялото растително многообразие е умело съчетано с красиви алпинеуми, водни басейни, водопади, езерца с водни лилии, романтични мостчета, розариуми и аренариум. Тази красота сякаш вдъхновява представите ни за райската градина и окото не може да се насити на невероятната хармония и прелест.

През тези 50 години Ботаническата градина извървява не само труден път на неуморна работа, но и преживява не една битка с недалновидни държавни чиновници със съмнителни интереси. От 1948 г. сградният фонд на бившата лятна резиденция на румънската кралица се ползва от Министерството на културата като почивна база на културните дейци. През 2000 г., съгласно заповедта на областния управител на Добрич проф. Камбуров, градината, стопансвана с толкова труд от специалистите и поколения ботаници от Алма матер, е вписана към този сграден фонд и собствеността на Софийския университет е грубо пренебрегната. На практика грижата за изключителната ботаническа колекция преминава в ръцете на неспециалисти.

Иконата на св. Климент Охридски бе отнесена в Университетската ботаническа градина

Напрежението между министерството и университета ескалира, след като става известно намерението на културното ведомство да построи 59 двуетажни къщи, 3 тенискорта и амфитеатър върху територията на ботаническата градина. Това нечувано посегателство върху емблемата на българската ботаника бе осуетено след тежка битка между двете институции и с горещата подкрепа на българското гражданско общество. Само за месеци бяха събрани над 27 хил. подписа за спасението и съхраняването на това национално богатство. Резултатът беше повече от задоволителен. Със заповед на Долорес Арсенова – министър на околната среда и водите, Университетската ботаническа градина беше обявена за защитена местност, където се забранява всякакво строителство, замърсяване със строителни и битови отпадъци, осъществяване на неразрешена сеч или късане и унищожаване на тревната и дървесната растителност. Така беше положена стабилна и цивилизована основа за разрешаване на наслоените проблеми между Ботаническата градина и Културния институт „Двореца“. В такава благоприятна и изпълнена с надежда обстановка уникалният парк посрещна своя половинвековен юбилей.