За да поднесем почитанията си на някого, още съществува в съвременното общество жестът целуване на ръка. Този вековен ритуал, който означава „Ваш покорен слуга“, има своя корен в отношението между господар и васал. Въпреки че се среща днес в този първи смисъл като знак на вярност, комбиниран с поклон, в Азия, в европейските страни е разпространено метафоричното му значение. Разбира се, днес никой не е задължен да изразява уважението си по този начин. В Англия например целуването на ръка не е прието. Все пак този жест е богат с дългата си традиция, а разменен на най-неофициалното си ниво между господин и дама, остава знак на галантна ласкателност.

Но както всички други обществени жестове, целуването на ръка има своите правила в зависимост от ситуацията и от ранга на хората. Като интересен пример можем да вземем факта, че въпреки използването на глагола целуване, устните не трябва да докосват ръката. Ако жестът е отправен към духовно лице, не трябва да хващате ръката му – с опакото (горната част) на ръката си повдигате неговата към лицето си. В този случай има допир – докосвате с устни пръстена на духовника.

Целуването на ръка може да изразява уважение или сърдечна преданост. В единия случай е изразено уважението, което снахата дължи на своята свекърва, а в другия – привързаността на племенника към своята леля.

Понякога, където всичко на пръв поглед изглежда да се развива по правилата между двама млади, има един голям проблем – ако момичето е дебютантка, т.е. неомъжена девойка. А целуването на ръка е прието само към омъжените дами!