Разговорът

Има страни като Япония, в които не се говори по време на хранене. Докато в Европа разговорът е най-важната „подправка“ на приемите.

Всичко се организира с целта той да бъде стимулиран и да бъде осигурено доброто му протичане. Разговорът се взима предвид още при избора на гостите. Канят се хора от различни професии, за да се създаде добра атмосфера, в която да бъде обменяна много информация. Мястото на всеки гост на масата е от изключителна важност. Желателно е съпрузите да бъдат разделени. Един до друг се настаняват хора от различен пол. Това са двете основни правила при съставянето на плана на местата. След тях идват останалите, свързани с важността и общественото положение на гостите.

За да бъде по-лесно провокиран разговорът, още когато представяте гостите един на друг, трябва да споменете тяхната професия: „Г-н Георгиев, лекар“. Това също така служи да се избегнат неловките моменти, в случай че някой разказва неприятни случки или вицове, обидни за дадена професия. Такъв инцидент няма да бъде добра основа за протичането на разговора. От друга страна, известяването на професията може да предизвика спонтанна дискусия.

Домакинята е тази, която се грижи за добрата атмосфера. Не е излишно тя да подготви предварително няколко теми за дискусия, в случай че настане мълчание, или й се наложи да промени посоката на разговора, ако някой от гостите започне да говори на нежелана тема (секс, религия…).

Това, което прави разговора около масата толкова важен, е, че той символизира съвършеното общуване. Всеки е длъжен да участва. Гост, който мълчи, се държи крайно некоректно.

Повишаването на тона трябва да се избягва, не бива да се противоречи на събеседника, нито да се подчертават грешките или неверността на фактите, които споделя другият. Уместно е, напротив, да му позволим да блесне, дори за сметка на нашия собствен блясък.

Темите трябва да бъдат избрани по такъв начин, че никой да не се чувства неловко или обиден, и така, че никаква полемика да не може да се развие.

Предимствата трябва да бъдат спазвани. Например гостът с най-висока обществена позиция започва дискусията и я ориентира.

Ако приемът е култът на savoir-vivre, тогава разговорът без съмнение е централният ритуал на тази „церемония“.

Ева Куванджиева Наполеоне
Institut Villa Pierrefeu,
Монтрьо, Швейцария