Начало arrow Статии arrow 125 Години дипломатически отношения arrow 60 години ООН. 50 години България в ООН (06/05)
60 години ООН. 50 години България в ООН (06/05) Версия за печат E-mail
от Стоян Райчевски   

Глобалните предизвикателства на ХХI век

Научно-практическата конференция на тема „60 години ООН: глобалните предизвикателства на ХХI в.“, организирана от Министерството на външните работи и Дружеството за обединените нации в България на 30 май в Националния дворец на културата, бе посветена на 60-годишнината от създаването и 50-годишнината от приемането на България в ООН.

С приветствието до участниците в конференцията от името на президента на републиката Георги Първанов вицепрезидентът Ангел Марин сподели, че „ООН ще съумее да намери точните подходи и противодействия срещу асиметричната заплаха на тероризма, за осигуряване на мир и развитие, за ликвидиране на крайната бедност и приобщаване на всички народи към съвременните постижения и общочовешките ценности“.

В приветственото слово на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, прочетено от говорителя на правителството Димитър Цонев, се подчертава, че България вече 50 години споделя основните приоритети на ООН и работи за изпълнението на целите на хилядолетието. „Правителството провежда последователна и предвидима външна политика с акцент върху регионалната сигурност и развитие. Страната ни се доказа като отговорен международен фактор и като непостоянен член на Съвета за сигурност през периода 2002–2003 г., и като председател на ОССЕ през 2004г. Това допринесе за утвърждаването на България като стабилен международен партньор.“ Шестдесет години след края на Втората световна война с удовлетворение можем да кажем, че ООН осъществи в голяма степен идеите на основателите си – да бъде колективен инструмент за поддържането на мира и за насърчаване на диалога и всестранното сътрудничество между държавите, добавя премиерът и изразява увереност, че България ще продължи досегашната си градивна и активна политика в състава и дейността на ООН. В страната има обществен консенсус и по другите въпроси от дневния ред на организацията – борбата срещу организираната престъпност, корупцията, терoризма, за неразпространението на оръжията за масово унищожение и опазването на околната среда.

След кратък преглед на развитието на ООН и на българското участие министърът на външните работи Соломон Паси изтъкна голямото значение, което българската външна политика отдава на сътрудничеството с Oрганизацията на обединените нации: „Макар че напоследък много по-често говорим за европейска и евроатлантическа политика на България – заяви той пред участниците на форума, – бих искал да подчертая, че за нас тя винаги е била в допълнение и приложение на общочовешката и глобална мисия на ООН.“ В заключение, цитирайки генералния секретар, министър Паси изказа увереността си, че решенията, които ще се вземат на тази юбилейна конференция, ще отидат отвъд риториката и приповдигнатите декларации, за да можем да завещаем на нашите деца един по-добър свят.

Координаторът на службите на ООН в България и постоянен представител на Програмата за развитие (ПРООН) Нийл Буне произнесе приветствие от името на генералния секретар Кофи Анан, в което се дава висока оценка на нашата страна, „чиято история и културна традиция й позволяват да оценява реално заплахите в света и да дава своя принос за предотвратяването им“. Защото ООН, както подчерта в словото си г-н Буне, трябва не само да пази мира, но и да предотвратява конфликтите.

В подкрепа на развитието и усъвършенстването на организацията като превенция за сигурността се изказа Н. пр. баронеса Хенриет ван Линден, посланик на Холандия, от името на председателя на Европейския съвет. Понятието за сигурност, както бе изтъкнато, включва не само държавната сигурност, но и сигурността на личността. Европейският съвет подкрепя реформата на ООН, за да може организацията по-успешно да се справя с новите предизвикателства в света. В изказванията и докладите си мнозинството от участниците подкрепиха направените от генералния секретар предложения за реформи в ООН. Отделни представители изказаха различни съображения, което породи оживена дискусия.

Д-р Петер Витиг, зам.-генерален директор на Министерството на външните работи на Германия, изнесе доклад на тема „Концепцията на Германия за реформата на Съвета за сигурност на ООН“, в който подкрепи реформата. Не бива да има никаква йерархия и никаква асиметрия в заплахите. Колкото и да е могъща една държава, тя не може да се защити сама – необходима е колективна сигурност. Необходима е и нова концепция за сигурността, която да обхваща и сигурността на личността. Ако държавата не може сама да гарантира на гражданите сигурност срещу етническо прочистване, тогава отговорността преминава върху международната общност.

Италианските виждания за реформата на ООН представи г-н Джулио Терци, генерален директор „Международни организации“ на Министерството на външните работи на Италия.

В докладите и изказванията на много от гостите и на участниците от българска страна пролича оценката, че България е особено активен и всеотдаен член в семейството на ООН и играе значима роля в борбата срещу тероризма. Тя допринесе да се заостри вниманието върху гражданските лица по време на конфликт. В доклада си „Реформата на ООН – българският поглед“ посланик Стефан Тафров, постоянен представител на България в ООН, изложи българската позиция по дискусията. На въпроса възможно ли е компромисно решение, отговорът на България е, че това е възможно и страната работи за неговото постигане. Посланик Тафров представи и философската страна на българския подход, в който многостранността е основна ценност на българската външна политика и на европейската визия за света, особено във време на глобализация. България категорично поддържа реформата в ООН, която следва да бъде всеобхватна, успешна и да се постигне с колкото е възможно по-голям консенсус. България би желала да се засили ролята на Комисията по правата на човека. Подкрепя предложението Съветът за правата на човека да има самостоятелност, както Съветът за сигурност.

Конференцията в София даде нов тласък на диалога за реформи в ООН с оглед подобряване ефикасността на организацията. Пролича и нарасналата роля на България, която заема градивни позиции по спорните въпроси и работи активно в различните структури и нива на световната организация.

< Назад   Напред >
Всички права запазени © 2004-2005 сп. "Дипломатически преглед". Този сайт е разработен и се подържа от Xenturia.com.