България и Белгия споделят обща демократична ценностна система

Н. пр. г-н Емил Вълев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия

Емил Вълев e роден на 20 август 1956 г. в София. Завършва Английската езикова гимназия и международни отношения в Университета за национално и световно стопанство. Специализира в Института за международни отношения „Клингендал“, Хага. В 20-годишната си кариера на дипломат е работил в Министерството на външните работи и българските дипломатически мисии в чужбина. От 2002 г. е посланик на Република България в Кралство Белгия и Великото херцогство Люксембург.

Ръководител е на посолството на Република България към НАТО (от март 2004 г. е постоянен представител към Северноатлантическия съвет).
Женен, с две деца.

Ваше превъзходителство, 125-годишнината от създаването на дипломатически отношения между България и Белгия е повод за равносметка. Бихте ли споделили какво от отношенията между страните има траен и необратим характер и какво би трябвало да се промени? Оказва се, че Търновската конституция, която е използвала за образец белгийската, в един момент у нас престава да действа, а институциите в Кралство Белгия бележат непрекъснато развитие...
Ще започна с малко история. На 16 декември 1879г. първият дипломатически агент и генерален консул на Белгия в София Камил Янсен връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг и още в първите си доклади до белгийското външно министерство той отбелязва с особено удовлетворение факта, че младата българска държава е приела „една от най-свободните и демократични конституции в Европа, която забележително прилича на белгийската конституция“.

И действително непосредствено след Освобождението България вижда в развитието на младото белгийско кралство, създадено през 1830 г., един либерален модел, който отговаря на нейните стремления към Европа. През 1894 г. д-р Константин Стоилов, министър-председател през този период, декларира своята воля да превърне България в „Белгия на Ориента“. Постепенно се изгражда и потенциал за осъществяването на тази амбиция: стотици българи учат право, инженерство, финанси, медицина, изящни изкуства в университетите на Брюксел, Гент, Антверпен, Брюж и след това работят за възстановяването на българската държава. Белгийски експерти сътрудничат с българските си колеги по изграждане на първите трамвайни и железопътни линии; белгийски юристи съветват българските държавници и политици при разработване на принципите и нормите на правовата държава, при полагане на основите на административното и гражданското право, при изработване на механизмите на държавно функциониране. Не е случайно, че строителите на модерни общества и в двете страни са вдъхновени от един и същ девиз: Съединението прави силата. Не изостават и икономическите връзки. В началото на миналия век Белгия е един от водещите търговски партньори на България.

Още в онези години се ражда легендата, която остава жива и до днес, за „любопитния, но напълно реален българо-белгийски афинитет“, явление, което с готовност се отбелязва от политици, изследователи и интелектуалци и от двете страни. Свидетели сме на дългогодишна близост между двете страни – близост, която независимо от превратностите на съдбата не само е съхранила своята жизненост и актуалност, но и продължава да се задълбочава.

Многобройни са доказателствата за устойчивостта на тази традиционна близост, която добива все по-конкретни измерения и гарантира отличното състояние на нашите двустранни отношения. Диалогът между България и Белгия се развива интензивно на всички нива: само през последните три години държавните глави на двете страни са провели пет срещи, в това число и първото в историята държавно посещение на краля на белгийците Албер II в България; двамата министър-председатели редовно разговарят в рамките на международни и партийни форуми, министрите на външните работи поддържат активен работен контакт, „ресорните“ министри разменят работни посещения, срещат се и на многобройните международни форуми, в които участват.

През последните години се развива и ползотворен научен обмен – само преди месец отбелязахме с тържествена сесия в посолството 10-годишния юбилей от подписването на Договор за сътрудничество между Българската академия на науките и научната общност на Валония – учени от двете страни споделиха опита си при осъществяване на съвместни българо-белгийски проекти и подчертаха, че това е единствено правилният път, който ще гарантира на България успешното й завръщане в Европа. Съществуват добри контакти и между парламентите на двете страни, които са подписали Споразумение за сътрудничество. Съвсем наскоро, в началото на ноември, на официално посещение в София беше председателят на Камарата на представителите на Белгия Херман де Кро, един много влиятелен и уважаван политик.

Задоволство поражда и фактът, че Белгия е важен икономически партньор на България и един от водещите инвеститори, с което тя дава своя принос за развитието на функционираща пазарна икономика в нашата страна. Бих искал да подчертая, че по сумарни инвестиции в България сравнително неголяма Белгия заема пето място, а по брой на създадените работни места не отстъпва на нито една друга държава. Белгийската бизнесобщност в България е добре интегрирана в страната ни и при всяка възможност свидетелства за положителните развития в икономиката и оценява усилията, с които българите преодоляват трудностите на променящото се ежедневие.