Мистерията в сянката на двуглавия орел

Съгласих се да опиша моменти от драматичната история на Нора не за да раздухвам сензацията. От 1920г. много историци, журналисти и писатели от цял свят са се опитвали, макар и безуспешно, да изяснят фактите около последните дни на император Николай II и семейството му. След 1993 г. у нас също излязоха десетки вестникарски публикации, а през 1998 г. и две книги: „Романови – краят на една мистерия“ от старозагорската журналистка Донка Йотова, и „Тайната на Николай II“ от следователя Благой Емануилов. В момента той завършва втора книга – „Николай II и конспирацията на века“, в която лансира две версии. Първата – за да спаси наследника си Алексей и една от дъщерите си, доста преди разстрела царят ги подменя с двойници, а истинските са изведени от Русия. И втората – че екзекуцията на царското семейство не е дело на болшевиките, а плод на международен заговор.

Моята цел е друга. Ако е възможно, да предизвикам интереса на дипломатическите среди, за да помогнат най-после да бъде разкрита и казана цялата истина за тази мистерия на отминалия ХХ в. Държавниците, политиците и дипломатите на няколко държави го дължат най-напред пред народа на Русия, след това – пред европейската и световната общественост. И това е наложително, защото след американския филм „Анастасия“ (1956) в края на 90-те години продуцентската къща 20th Century Fox пусна и анимационен филм-приказка „Принцеса Анастасия“, чрез който на подрастващите от цял свят се внушават отново неистини за съдбата на една историческа личност. А това е вече престъпление пред историята!

Абсурдна хипотеза или версия, близка до истината

Тя се появи за пръв път на страниците на казанлъшкия вестник „Седмични новини“ (бр. 1 от 22 март 1993г.) под заглавие: „Царски ли са двата гроба в Габарево?“ Нейният автор – писателят д-р Димитър Няголов, невролог в Казанлъшката болница, е син на габаревския свещеник Христо Няголов. Повод за публикацията е статия, отпечатана във в. „Труд“ (бр. 8 от 11 януари 1993 г.), че през 1991 г. от общ гроб край Екатеринбург са извадени скелети, в които – по данни на френското списание „Експрес“ – чрез сравнителни генетични изследвания са разпознати останките на император Николай II, съпругата му и три от дъщерите им, разстреляни на 17 юли 1918 г. Не са намерени останките на две от царските деца – Алексей (роден през 1907 г.) и Анастасия (родена през 1901 г.).

Вестта предизвиква развълнувани коментари в дома на стария свещеник. Дъщеря му Мария припомня на брат си Димитър тайнствени разговори, които са чували в детството си. „Напиши за някой вестник това, което знаем!“ – настоява Мария. След дълги колебания и опасения да не стане за смях д-р Няголов прави някои справки в общинските и църковните архиви, за да подкрепи версията си, и най-сетне решава да сподели публично тайната, която семейството е пазило повече от 40 години. Двата гроба, за които става дума в статията му, са на Елеонора Албертова Крюгер (Нора), починала на 20 юли 1954 г., и на Георги (Жорж) Жудин, починал през декември 1930 г. И тъй като според габаревци той е бил брат на Нора, логично е под това име да се е криел и изчезналият принц Алексей. Антропологът проф. Йордан Йорданов, сравнявайки снимките на 13-годишния Алексей и 18-годишния Жорж, също твърди във в. „Дума“ от 16 март 2001 г., че те са едно и също лице!