Веднага след приемането на Търновската конституция, в която законотворците добавят текст, даващ възможност на българското княжество да осъществява самостоятелни дипломатически отношения с други държави въпреки наложения му от Берлинския договор васалитет, новосъздаденото Министерство на външните дела и изповеданията започва да назначава свои дипломатически агентства зад граница. Румъния е една от първите страни, които приемат българско дипломатическо представителство със статут на агентство.

Още на 28 май 1879 г. румънското правителство назначава Александру Стоянович за пръв свой консул в Русе. По предложение на министъра на външните работи и изповеданията с указ от 19 юни 1879 г. княз Александър Батенберг учредява агентство на Княжество България в Букурещ, което трябва да „улеснява сношенията“ между българското и румънското правителство. Същият княжески указ определя и статута на българския представител в Букурещ – „агент“ (дипломатически агент) и средствата от бюджета, необходими за издръжка на българското агентство в румънската столица: 10000 франка годишна заплата за дипломатическия агент, 4000 франка за представителни и 3400 франка за канцеларски разходи. Към агентството се назначават още секретар и преводач.

За дипломатически агент на Княжество България в Букурещ е определен Евлоги Георгиев, който връчва акредитивните си писма на 10 ноември 1879 г. Неговият избор е много сполучливо решение, защото той – заедно със своя брат Христо Георгиев, живее от дълго време в Румъния, където развива мащабна търговска дейност и се ползва с голям авторитет сред стопанските и политическите дейци.

Скоро след това румънското правителство също назначава свой дипломатически представител в София със статут на дипломатически агент. На 9 септември 1879 г. първият румънски дипломатически агент и генерален консул в Княжество България Александру Стурдза връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг. В своята реч по време на церемонията князът изказва благодарност към Румъния и към румънския народ за гостоприемството, оказано на борещата се от румънска територия за свободата на България българска политическа емиграция, и за помощта в освободителната Руско-турска война (1877–1878).

Дипломатическият агент в Букурещ Евлоги Георгиев установява ползотворни контакти с известни румънски политици и държавници и започва преговори за сключване на първите споразумения между двете страни. Всеки успех в подобна инициатива е от голямо значение за борещото се за правото си на самостоятелна външна политика и дипломация българско княжество, силно ограничено от Берлинския договор. На 30 ноември 1879 г. Евлоги Георгиев изпраща от Букурещ рапорт до управляващия Министерството на външните дела и изповеданията в София Г. Начович, в което го запознава с проведените разговори с Василе Боереску, който няколко месеца по-късно става министър на външните работи на Румъния. Боереску уверил Евлоги Георгиев, че е наредил на румънския представител Стурдза да разговаря с българския министър за изготвянето на конвенция за екстрадиция между България и Ръмъния.

С писмо от 18 януари 1880 г. Министерството на външните дела и изповеданията уведомява дипломатическия си агент в Цариград Д. Цанков, че по сведенията, които то е получило, румънското правителство води преговори с Портата за сключване на търговски договор. Позицията на министерството е, че по-полезно за княжеството би било, ако този договор се сключи и с българско съгласие (договорите, които сключва Турция, по това време са задължителни и за нейните васални провинции). През следващата, 1881 г., румънският крал предлага да започнат преговори за сключване на двустранен търговски договор между Румъния и България.

Успоредно с тези първи успешни стъпки на договаряне с Румъния княжеското правителство полага усилия и за разширяване на консулските връзки между двете страни. Княжеството е силно заинтересовано от разкриването на българско консулство или агентство в Тулча, където живеят голям брой българи, и полага много усилия, за да склони румънската страна да се съгласи на една консулска конвенция с България. Министерството на външните работи и изповеданията нарежда с телеграма от 14 януари 1880 г. на своя дипломатически агент в Букурещ Евлоги Георгиев да сондира румънското правителство за откриването на българско консулство или търговско представителство в Тулча и за приемането на д-р Минчович за консул или търговски агент. На 18 януари 1880 г. българският дипломатически агент в Букурещ запознава Министерството на външните работи за водените разговори с румънския външен министър Боереску: Той е сондирал мнението на министъра върху назначаването на д-р Минчович за български дипломатически агент в Тулча. Министър Боереску му отговорил, че не вижда основание да се противи на подобно решение, само предложил наименованието на длъжността на назначения там български служител да не бъде „консул“ или „вицеконсул“, а „търговски агент“, за да не се явят мъчнотии при признаването му от страна на другите консули. В този смисъл е и телеграмата, която Евлоги Георгиев изпраща от Букурещ до своя министър: „Боереску приема Минчович за агент в Тулча в качество на търговски.“

В резултат на тези сондажи княз Александър Батенберг постановява с указ от 26 януари 1880 г. създаването на българско търговско агентство в Тулча. За търговски агент там е назначен бившият варненски губернатор д-р Минчович. Управляващият Министерството на външните работи и изповеданията Г. Начович уверява писмено румънския си колега Боереску, че назначеният от българското правителство за търговски агент в Тулча д-р Минчович, като защитава търговските интереси на българските поданици в този край, „ще поддържа най-сърдечни отношения с местните власти“. На 19 февруари 1880 г. д-р Минчович се явява пред българския дипломатическия агент в Букурещ в очакване да бъде представен на румънските власти, след което да замине за своето назначение. Управляващият в това време българското агентство Пулиев веднага отива при Боереску, за да му съобщи, че съгласно устната договореност от 17 януари с.г. между Евлоги Георгиев и румънския министър д-р Минчович е назначен за търговски агент в Тулча и се намира вече в Букурещ в очакване да бъде представен официално.

Резултатът от това посещение в Министерството на външните работи се оказва твърде неблагоприятен. На Евлоги Георгиев било обяснено, че Боереску, който дал съгласието си за това назначение, срещнал впоследствие силна съпротива от някои членове на кабинета и поради това не можело да се издаде препоръчително писмо на д-р Минчович до префекта на Тулча, защото по такъв начин той щял да се третира като консул, което пък щяло да причини на румънското правителство „външни дипломатически мъчнотии“. Турция и някои други сили щели да протестират, защото мирният договор не давал право на България да има консули. Поради същите съображения и самият Боереску сега не искал да приеме назначения за търговски агент Минчович, за да не добие това назначение официален характер и да не причини на Румъния „външни дипломатически мъчнотии“. Пулиев завършва писмото си до българското министерство с неблагоприятния за българската страна извод, до който сам е стигнал след много разговори: „Аз разумях, че другите министри не са приели да имаме ний официален представител в Добруджа. Мисля, че Румъния няма да приеме български агент и в Браила, а следователно и никъде другаде.“

На 8 август 1880 г. Пулиев съобщава, че въпреки изпратената от него телеграма за категоричния отказ на Румъния да приеме официално български агент в Тулча и да признае Минчович, външният министър Боереску предложил да се остави този въпрос да бъде решаван с времето и българският представител да замине за Тулча, а той от своя страна щял да го препоръча частно на префекта, за да му оказва съдействие в работата.

Проблемът се задълбочава все повече въпреки желанието на румънския външен министър да подкрепи българските искания. Българският дипломатически агент в Букурещ получава копие oт нотата от 30 август с.г., която турското министерство на външните работи е изпратило до София във връзка с консулската юрисдикция и с настояване да се спазват чл. чл. 8 и 50 от Берлинския договор. Българският министър на външните работи Драган Цанков споделя изненадата си, че румънската легация в Цариград е занимавала османското правителство с този въпрос в момент, „когато... агентът на румънското правителство поддържаше чести контакти с мен, за да уредим всички въпроси и да работим в най-искрен дух на помирение с цел да се уточни чрез специални способи обсегът на консулската юрисдикция между двете съседни държави“. Той обаче е категоричен, че това „няма да помрачи нашето добро разположение и ние очакваме да ни се върнат същите стъпки на отстъпчивост от страна на румънското правителство“.