Пътят на розовите ухания

Неслучайно розата е царица на цветята. Сортовете й са многобройни и от дълбока древност съпътства човешката култура.

Родът Rosa L. води началото си от вечнозелените дървовидни рози (рози-лиани), разпространени във влажните субтропически провинции на Китай, в Индия, Източна Африка и Америка. С обособяването на днешните климатични зони, което е станало преди около 25–30 хил. години, са се формирали днешните вечнозелени рози-лиани, храстовидните и тревистите рози.

Символ през вековете

Розата е изключително сложен символ, действен и противоречив, тъй като означава едновременно божествено съвършенство и земни страсти – време и вечност, живот и смърт, плодовитост и девственост.

Златната роза е съвършенство; червената – желание, страст, радост, красота; бялата е „цветето на светлината“ – невинност, девственост, духовно развитие, очарование; червената и бялата заедно представляват съюз между огъня и водата, свързването на противоположностите; синята символизира непостижимото, невъзможното.

Розовата градина е символ на Рая, място на мистичния брак – съчетаване на противоположностите.

В Гърция и Рим розата е емблема на Афродита/Венера. Рози се отглеждали в римските погребални градини като символ на възкресението, а по време на празника Розалия ги хвърляли върху гробовете. Римският император носел венец от рози.

В Египет розата е свещено цвете на Изида, тъй като символизира чистата любов, освободена от помислите на плътта.

В Индия символиката на лотоса и на мистичната роза като пазителка на духовността до голяма степен съвпадат. Богинята Лакшми, съпруга на бог Вишну, е изобразена да почива върху огромен хилядолистен розов цвят.

В Китай олицетворява ухание, утеха.

В християнството розата е цветето на Рая заради красотата, съвършенството и уханието си. Бодлите й са греховете, а розата без бодли, наречена още Мистичната роза, е самата Дева Мария. Червената е кръвта на Христос по пътя към Голгота. Златната е емблема на папата и знак на специална папска благословия.

В исляма розата символизира кръвта на Пророка, а също и синовете му Хасан и Хюсеин, двете му „очи“ или „рози“. В Розата на Багдад първият кръг представлява закона, вторият – Пътя, третият – познанието, а трите заедно образуват Истината и имената на Аллах.

Юдея (Кабала) – венчето на розовия цвят е слънцето, а листенцата безкрайното, но хармонично многообразие на природата. Розата е еманация на Дървото на живота.

Маслодайната роза

Най-вероятно води началото си от Персия. Древните асирийци, вавилонци, индийци, китайци, перси, египтяни преработвали цветовете на розите и произвеждали ароматни масла, благовония, вино, чай, лекарства. В гръцката, тракийската и римската цивилизация розата е най-популярното ритуално растение. Египтяните използвали розови продукти за балсамиране.

В „Илиада“ Омир (VIII в. пр.н.е.) споменава за розово масло, с което Хера намазва раните на Хектор. Херодот (V в. пр.н.е.) говори за розовите насаждения около реките Тигър и Ефрат и за отглеждането на роза с много силен аромат в градините на Мидас, близо до планината Бирмион в Македония. Според Аристотел (384–322 г. пр.н.е.) гърците използвали египетските методи за добиване на розови продукти, а облагородяването на розовите храсти възприели от финикийците.

В римската литература по земеделие и градинарство има повече сведения. Плиний Стари (24–79 г. от н.е.) в глава VI на книга 21 на „Естествена история“ описва 12 вида рози, които се различават по шиповете, периода на цъфтеж, окраската на цветовете и броя на венечните. Споменава, че в тракийските провинции на Римската империя траките отглеждат рози и един вид от тях носи названието тракийска. Откритата край град Хисар гробница от IV в. със стенописи от рози потвърждава твърдението на Плиний Стари.

Покорявайки редица народи, към VII в. арабите образували голяма ислямска държава. Като използвали опита и традициите на сирийци, перси, египтяни, те създали цветущо розопроизводство. Този етап е свързан с добиването на розова вода и розово масло чрез дестилация на розов цвят.

Като начало за проникване на маслодайната роза и нейните продукти от Близкия и Средния изток в Европа можем да посочим ХIII в., след кръстоносните походи. През 1270 г. граф Брюйе пренася роза дамасцена мили от околностите на Дамаск (Сирия) във Франция.

Тази дамаска роза, пренесена от османските турци, намира благоприятни условия за развитие в подбалканските долини на България.

Розовата долина

Под географското определение Розова долина се разбират земите на подбалканските полета от Клисура до Твърдица. Най-известни са Карловската и Казанлъшката розова долина, които се славят с обилни реки и минерални извори.