Българската мода като че ли винаги е вървяла по петите на западноевропейската си посестрима, но разкрепостеното й развитие през последните петнайсетина години даде силен тласък на родните ни таланти. У нас няма по-голям специалист по мода от вас. Какво е вашето мнение за нивото и постиженията на родните дизайнери и може ли нашата мода да се мери със световната?
Безкрайно много бих желал да кажа, че България е сред европейските и даже световните лидери в създаването на облекла и формирането на стила, но истината е по-друга. По ред обстоятелства все още сме доста назад и встрани от най-големите постижения в тази сфера.

Заедно с това не може да отречем динамиката и подобряването на качеството както в текстила, така и в модния дизайн. Редом с Евгения Живкова, Жана Жекова, Виргиния Здравкова, Фани Пападопулу, Мария Недкова, Натали Генова, Милка Александрова-Бучи, Мария Мичева, трябва да имаме предвид и стилисти, които са прославили България зад граница като Веселин Йорданов, Ирина Симеонова, Анета Генова, Емилиян Събев, Ливия Стоянова, Ясен Самуилов. Също така и съвсем младите – още обучаващи се творци като Десислава Стойчева, Мария Дойчинова, Станислав Петров, които изучават високото изкуство на модния дизайн във Виена и Рим. (Последните трима са и стипендианти на консултантска къща „От игла до конец“).

Дълбоко вярвам в новите генерации дизайнери, които не са обременени от тоталитарното минало и не плащат данък „предразсъдък“ и „идеология“. Тяхно е бъдещето. Те ще достигнат и световните върхове в модата. Но нека да не забравяме, че освен човешки и творчески талант, са потребни стабилна и модерна икономическа и технологична база, умел и ефикасен мениджмънт и оригинални и резултатни връзки с обществеността, медийна политика и реклама.

Модата има и своето масово лице. Много хора, живеещи и работещи в чужбина, дават висока оценка на българската конфекция и пазаруват оттук. Какво е нивото на българските модни къщи и смятате ли, че имат перспективи за развитие след влизането ни в Европейския съюз?
Европейският и световният пазар имат своите ценности и критерии по отношение на облеклото и допълненията. За да отговорят на тях, 99% от модните ни къщи трябва да се реорганизират и обновят. Потребни са сериозни бизнеспланове, инвестиции, кредитна политика, яснота за т.нар. квоти и пр., за да достигнат нивото и изискванията на модната индустрия и търговия в Европейския съюз. Ако не настъпи тази промяна, повечето от модните ни къщи са обречени, тъй като времето на „гаражните бутици“ ще отмине безвъзвратно.

Хубаво е, че секторът „текстил и облекло“ у нас бележи несъмнени успехи. Производството на текстил и изделия от текстил през 2002 г. се е увеличило със 109,7% спрямо 2001 г., а производството на облекло – в т.ч. и на кожено – със 113%. В специален доклад на Асоциацията на дружествата от леката промишленост до Европейската организация по текстил и облекло се изтъква, че през 2002 г. в производството на сектора „текстил и облекло” са заети 155 934 души, което е с 14% повече от предходната година и представлява най-голям дял (29%) от заетите в преработващата промишленост. Сред най-големите инвеститори са група „Миролио“ – Италия (в текстила) и „Ролман“ – Германия (в шивашката индустрия).

Вие сте един от учредителите на Академията за мода и председател на нейното журналистическо жури, което връчва най-престижната награда в тази област – „Златната игла“. Какво постигна досега академията и какви са перспективите на развитието й?
Когато се говори за Академията за мода, задължително трябва да се посочва поне още едно име – това на Донка Ганева, нашата председателка, с която преди единадесет години решихме да създадем това сдружение, да връчваме „Златна игла”, да поканим наши колеги – журналисти, както в състава на академията, така и в журналистическото жури. Постигнахме много неща, но най-важното е, че съумяхме да съхраним обективността на избора на най-добрите модни творци, фотографи, гримьори, организатори на модни спектакли, експериментатори и др. Удовлетворен съм, че „Златната игла“ е най-желаната и най-престижната награда за моден дизайн у нас и че този приз наистина е полезен за нашите създатели на мода. Окуражава ги.

Има ли рецепта за добрия вкус и правилния начин на обличане и свързани ли са те непременно с много пари?
Трудно е да се даде универсална рецепта за добър вкус и стил на обличане, защото индивидуалностите са различни. Но не можеш да бъдеш елегантен, ако не постигнеш хармонията тъкмо между личността си и дрехата, която си избрал; ако тази дреха не е удобна и красива; ако не е изработена от качествени материи и ако не е нова (като форма и цвят) – ако не е в синхрон с духа на времето. Нека да не забравяме думите на Оскар Уайлд от „Идеалният мъж“: „Модерно е това, което сам носиш. Немодерното е каквото носят другите.“ Парите имат значение – както в останалите зони на всекидневния живот, но те не са всичко. Няма по-смешна гледка от карикатурата на богаташ, облечен кичозно и даже грозно тъкмо поради дефицит на добър вкус и стил.

Мислите ли, че имаме нужда от една обоснована, с риск да звучи пресилено, бих казала научна модна критика?
С отделни изключения днес е хиперболично да се говори за професионална модна критика. И по света на пръсти се броят имената на големите модни критици. За да има нормална модна критика в нашата страна, трябва да има нормален предмет и обект за нейната дейност, а именно – достатъчно интересни, оригинални, иновативни модни творци и явления, които да бъдат повод за сериозна интерпретация.

Грешката, която сега допускат почти всички модни журналисти, е, че остават на нивото на повърхностното отразяване на модните събития (леки и кратки репортажи, интервюта, бележки и от време на време – реплики). Липсват анализи и коментари на проявите извън сферата на професионалния моден дизайн, публикации за реалните феномени в модата – уличната, субкултурната, модата на татуировките, на пиърсингите и др. За да бъдеш високопрофесионален моден критик, трябва да имаш солидно естетическо, културологично и изкуствоведско образование, да следиш редовно съответните източници; да имаш бърз рефлекс и усет както за съвременността, така и за историчността.

Какви са впечатленията ви от младите хора на България?
Обичам ги, възхищавам им се и безрезервно ги подкрепям. Дори самият аз като техен преподавател научавам много по време на лекции, упражнения и изпити. Защото те са безалтернативни като духовна смелост, като душевна искреност и като свежест и неподправеност на мисленето. Вярвам в тяхното бъдеще и мисля, че обществото и държавата ни им дължат страшно много. Дано в следващите години поне отчасти се „изплати“ този огромен дълг към интелектуалния и емоционалния потенциал на България.

От сутрин до вечер сте заобиколен от красиви жени, но жената на живота ви е само една. Съпругата и синът ви не ревнуват ли заради сравнително малкото време, което остава за тях?
Радвам се на чудесно семейство. И съпругата, и синът ми са толерантни към моята творческа и обществена заетост. Обичам ги безкрайно и много им благодаря, защото тяхната помощ е неоценима. А времето, през което сме заедно, изживяваме пълноценно, с емоции, игри, отдих, смях и смислено общуване.

В модата има много куртоазия, често е свързана с по-голяма доза снобизъм. Как се съчетават ценностите на личността Любомир Стойков и на модния специалист? Налага ли се да правите своите лични вътрешни компромиси, за да поддържате равновесието?
Силно се надявам, че съм съхранил своята естественост и неподправеност. Дали съм успял, трябва да попитате другите.

Много пъти съм казвал, че не съм моден маниак. Не се обличам екстравагантно и гледам с доза снизхождение на снобизма и куртоазията. Най-опрощаващо гледам на суетата, защото това е много човешко качество. Ако не си суетен, означава, че в определена степен не си взискателен към себе си – към душевността, външността, характера си.

Животът на популярните личности се гледа под лупа. Как се свиква с това и в кои лични пространства не бихте допуснали никого?
Не съм мислил по това, дали съм популярен и дали ме наблюдават и не ме вълнува толкова. Лично аз се стремя да оказвам положително влияние – да формирам нагласа за красотата – за красивото поведение, за красивото общуване, както и да правя добрини – благотворителни акции, търгове, дарения. А що се отнася до личните пространства, смятам, че там освен най-близките няма право да влиза никой друг. Не бих допуснал външен човек нито до своите спомени, нито до своите страдания, нито до своите копнежи. Те са си мои и не са за продан или пък за показ.

И понеже започнахме с един хубав юбилей и с една равносметка, просто няма как да не завършим с въпроса: А сега накъде? Какви са плановете ви в личен, творчески и професионален аспект и дали един живот е достатъчен?
Дори и да греша, дълбоко вярвам в това, че оттук нататък ще напиша най-зрелите си книги и ще създам най-вълнуващите си филми. Мисля си, че първите петдесет години бяха просто репетиция за следващите петдесет (или колкото ми даде Господ). Зареден съм с много сериозни творчески и научни планове и най-хубавото е, че вече знам как да ги осъществя с минимум грешки и неточности.

В професионален план възнамерявам да продължа да изследвам и обогатявам знанието, свързано с науката за човека, за неговите душевни и поведенчески страни, за субкултурата и модата, за публичността и теорията и практиката на известността. Не крия, че съм амбициозен, но вече съм сложил юзди на повечето си амбиции. Не в някакъв лош смисъл, а като културно укротяване на стихийността в мен. За да успее, човек трябва умно да мениджира своите амбиции.

Снимки: Личен архив