Нашите цели са осигуряването на правила и добра среда за развитие на икономиката, за индивидуалната активност на субекта

Г-н Иван Аспарухов, кмет на община Мездра

Господин Аспарухов, вече втори мандат сте кмет, член сте на Управителния съвет на Националното сдружение на общините. Как оценявате промяната в управлението на общината, в статута й с акта на включването ни в ЕС?
Още при разработката на стратегията за развитието на общината си поставихме целите, които трябва да реализираме като член на ЕС. Главната насока бе община Мездра да стане привлекателно и благоустроено място за живот, работа и отдих на нашите жители. Продължаваме да работим за превръщането на Мездра в съвременен европейски град. Започнахме с усъвършенстването на инфраструктурата, подобряването на околната среда, преодолян бе проблемът с недостига на питейна вода в града и в още шест други населени места, газифицирахме общинския център. Завършихме редица инфраструктурни обекти. С това носим и самочувствие на хора, които осъзнават отговорностите си не само като общински ръководители и деятели, но и като достойни граждани на нашата република, настоящи европейци, част от историята и културата на Стария континент.

Като понятие общината стои над нуждите и интересите на обикновения човек. Въпросът е обаче как именно обикновеният човек ще промени своето съществуване, какво ще бъде другото начало в неговия обикновен ден?
Обикновеният гражданин най-трудно преживя катаклизмите при развитието на демократичните процеси. Сериозни промени настъпиха като цяло в нашата икономика. Сринаха се икономическите стълбове на общината, ликвидираха се цели сектори на индустрията като цветната металургия или двата завода на електрониката. Рухна и организираното земеделие, вън от заетостта и далеч от своите преки специалности и професионални умения се оказаха голям брой хора. Цялостната преориентация на икономическия живот в общината трябваше да бъде съобразена със спецификата на ситуацията на прехода. Затова сега наред с другите сектори, които се стремим да развиваме, прибавяме нов – туризма, какъвто досега тук не е имало. Вече сме преоткрили всички онези места и обекти, които носят качеството на туристически продукт и имат възможност за развитие. Но предстои много работа, докато дойде време туристическият сектор да се превърне в бизнес за хората в общината.

В исторически план градът е израснал покрай железопътната линия...
И продължаваме да търсим възможности за развитие на железопътния транспорт като сектор на общинската икономика заедно с неговите съпровождащи звена. Важен момент е мястото ни край магистралата, която също ще търпи промени и усъвършенстване.

Все пак можем ли да кажем, че някои от областите на общинската икономика получиха развитие?
Да, това е добивът на известния врачански камък. Наблизо има находища, разработени са кариери, това за нас е традиционен поминък. Според мнението на нашите и европейските експерти добивът и обработката на скални материали ще определят облика на нашата община в бъдеще. Това изисква трансформация в образователната система, осигуряване на подготвени и квалифицирани кадри за тази промишленост.

Какво е днес равнището на безработицата?
Община Мездра има доста висок процент население в трудова възраст. Свиването на индустриалния сектор естествено предизвика висока безработица. Върхът бе преди четири години, когато имахме 27% безработни. С различни проекти успяхме да сведем този процент до 10,89%. Тук обаче се сблъскваме с изискванията на бизнеса за квалифицирана работна ръка. Става дума за специалисти в сферата на добива и преработката на скални материали. Вече имаме над 20 фирми, които са с по 30 до 50 работници. Те изчерпиха професионалния потенциал от специалисти в това направление. Сега няма техникуми, няма средни професионални училища, затова ги няма и квалифицираните минни специалисти. В тези фирми навлезе нова техника за разкриване, добив и обработка, която изисква сериозна поддръжка, а се оказва, че ни липсват електро- и машинни техници.

Имаше и добра лека промишленост...
Все пак запазихме традициите в пивоварството. Възражда се и текстилното производство с нови и модерни технологии и въпреки че имаме специализирано училище и постоянно се правят курсове, квалифицираната работна ръка не достига.

Вече обсъждаме с Министерството на образованието тези проблеми, за да може в средното образование да се създадат квалифицирани кадри, които да влязат в местния бизнес.

Какви са конкретните проекти, които гарантират инвестиции в общината?
Още по време на предприсъединителния период ние работихме усилено по участието в предприсъединителните фондове и успяхме да осигурим ресурс за обучение и влизане в тематиката за обслужване на проектите след присъединяването, което вече води до положителни резултати. В навечерието на присъединяването ние успяхме да се включим и спечелихме два проекта – единият е туристически комплекс „Калето“, който ни дава освен всичко друго и визия за това, как може да се съчетае частното партньорство с участието на държавата. Другият проект е по международното сътрудничество и очакваме делегация от Италия.

Сериозен напредък имаме по усъвършенстването на градската среда и условията за живот. Решени бяха проблеми с оформлението на площадни пространства, работи се по екологични проекти и изграждане на пречиствателна станция, включихме се в проекти по линия на туризма в района на Черепишкия манастир и околностите за изграждане на комплекса „Дядо Йоцо гледа“. Освен туристически обект той е и център на ежегоден фолклорен събор. Участваме в национални програми като тази за развитие на селските райони и сега вече ще обхванем по-голяма част от селата.

Какво предстои по линията на строителството в общината?
Вече имаме 26 км газопровод и газът достигна до голяма част от домакинствата, предстои разширяване на газовата мрежа, реконструкция на улиците в градския център и междуселските пътища, ще бъде извършено цялостно обновяване на градския площад.

Проектът за мащабен спортен комплекс на запад от фирма „Топливо“, за който вече има осигурени средства, придоби гражданственост и интересът към него е основателен. Това ще бъде най-голямата покрита спортна зала на територията на Северозападна България. Така зоната за отдих със завършването на преустройството около някогашната линия за Видин ще се свърже с това уникално спортно съоръжение.

Развива ли се общинска индустрия в Мездра?
Смятам, че не създаването на индустрия от името на някаква общност е решение на проблема, а осигуряването на правила и добра среда за развитие на икономиката, за индивидуалната активност на субекта.

Една от посоките не е ли туризмът?
Все още нямаме традиция. Търсим и създаваме условия за различни видове туристически продукти, но е трудно да градим и манталитета. Характерното при нас е, че сме били развит индустриален регион, поради което нагласата на хората е различна от това, което изискват услугите, а те са основно звено в туризма. И хората трябва да се научат да предлагат такива услуги.

Комплекс „Дядо Йоцо гледа“ е може би една от първите стъпки?
Не само комплексът, който предоставя различни възможности в областта на туризма, но и Черепишкият манастир, който с наше участие бе ремонтиран. Чрез възстановените Вазови кътове потърсихме съприкосновението с духовността и историята. И макар че още не сме започнали сериозна рекламна кампания, манастирът, красивото дефиле и Ритлите бяха посетени за година от толкова хора, колкото не са минавали оттук десетилетия. Освен това в недовършения младежки дом в с. Люти брод създадохме етнографски музей, по-скоро сбирка.

„Мезра“ означава пусто, изоставено място...
Пластовете, които се разкриха при разкопките, показват доста бурен живот, който датира от хилядолетия – основи на храм, на светилище, на култови сгради. Очевидно тук е имало активен политически и стопански живот още от времето преди римляните. Недалеч, в Горна и Долна Кремена са римските бани, а някои от намерените монети не са влизали в употреба, което може би означава, че тук някъде са сечени, че наблизо е било управлението, седалището на централната власт. Под града, в южната му част има открити останки от колонади и големи сгради, така че историята има още какво да ни разказва. Ако поради някакви настъпили събития това място наистина е било обезлюдено и запустяло, днес отново кипи живот.