Някъде на запад

В Западните Родопи ще откриете пленяващи с кристалната си чистота снежни картини. Скални феномени, вековни иглолистни гори, дълбоки пропасти и буйни реки, проправящи си път сред каменната грамада на отвесни ждрела. Гледките разпалват фантазията на всеки, който има очи да види и душа да се порадва на тази неподвластна на времето красота.

Незасегнати от набезите на масовия туризъм са и местните селца и градчета, всяко от които притежава старинна църква и джамия. От векове християни и мюсюлмани съжителстват в пълно разбирателство в хармония с родопската природа. Ако решите да отседнете в селата Борино, Тешел, Триград, Ягодина и др., лесно ще намерите места в т.нар. къщи за гости. Благоустроени според стандартите на съвременния туризъм, те предлагат почти същите удобства като първокласните хотели в курортите. С тази разлика, че тук е по-тихо, по-чисто и човек се чувства като „при баба на село“, обгърнат от уютните грижи на своите домакини. Трудно е да устоите на всичките местни специалитети, с които ще ви нагостят. Домашни туршии, баница с картофи или ориз, овче кисело мляко, печено агне на шиш, пататник, баклава и други вкуснотии ще „радват небцето ви“ през целия ви престой по тези дивни места.

В утробата на планината

Струва си човек да пообиколи близките природни забележителности. Въпреки обилните снегове пътищата са разчистени, а подробно описаните в туристическите пътеводители обекти – напълно достъпни. Ягодинската пещера е една от най-красивите в България, с ефирните си сталактити, сталагмити, пещерни бисери... Удивително творение на природата е и Триградското ждрело. Непокорните води на р. Триградска се губят в тъмни пропасти и неистово се блъскат в бреговете, дълбаейки невероятни форми в нащърбените скалисти образувания, издигащи се до 250 м. Тук, сред бушуващата водна стихия, се намира и страховитата пещера „Дяволското гърло“, благоустроена за целите на туризма.

Някога древните траки са хвърляли в нея загиналите във война вождове, вярвайки, че това е входът към подземното царство. В огромната зала на пещерата, която може да побере столичната катедрала „Св. Александър Невски“, се намира и един от най-големите подземни водопади в Европа. Ледените му води се спускат стремително от 42-метрова височина.

Атракция за любознателния пътешественик е разположеното близо до границата ни със съседна Гърция с. Кестен, притихнало под белоснежното си покривало. За да стигнете до това забравено от времето кътче обаче, трябва да разполагате с високопроходимо возило – джип или пикап, способно да преодолее преспи и навявания по асфалтирания път. В околностите на селцето, наброяващо едва тридесетина възрастни жители, се издига силуетът на малък, изгаснал преди милиони години вулкан – чудесен обект за двучасов маршрут до него и обратно по заснежената планинска пътека.

На връщане, уморени и попремръзнали, няма как да не ви пресрещне местен жител и настойчиво да ви покани да влезете в къщата му, за да се сгреете до камината на чаша домашна джанкова ракия и да възстановите сили с шепа леблебия. Хората тук са невероятно гостоприемни и сърдечни. Затова всеки пътник се посреща винаги с усмивка и отворени врати. Обичайна гледка в тази част на планината са десетките огънати над пенливите родопски реки каменни мостове. Някои от тях са на повече от 200–300 години.

Тодор Тодоров от информационния център на село Борино разказва: „Имаме атракции, които са по-характерни за зимния период. Те са свързани със слабо населени местности, които предоставят възможност да се усети най-пълно красотата на Западните Родопи. Частните хотелиери в района предлагат екскурзии до моста Кемера, който е архитектурна забележителност. Основите му са от тракийско време, след това е бил подновяван през римското владичество. През Средновековието е възстановен и отново е ползван през османското робство. Съоръжението, свързващо двата бряга на р. Девинска, е дълго 36 м и високо 18 м.

Друга забележителност, която може да се разгледа през зимата, е природният феномен „Дяволският мост“ над р. Боринска, недалеч от Ягодинската пещера. На това място скалите са се надвесили над реката на височина на около 12 м, оформяйки естествен проход. По течението на реката са образувани три поредни водопада. Предстои реализацията на наш проект, свързан с изграждането на най-екстремната екопътека в България, която ще преминава над тези водопади. За целта са предвидени каменни стълби и площадки за наблюдение, висящи на 30 м височина.“

Ако сте взели шейна или ски със себе си, може да отскочите за малко до с. Стойките, което разполага със своя собствена писта и ски-влек.

Думи и гледки от Манастир – най-високото село на Балканския полуостров

Селото е кацнало на 1500 м надморска височина, скътано в самата пазва на Родопите. Ако ви осени желание да навлезете в сърцето на планината, минете през Асеновата крепост и Бачковската света обител с чудотворната икона на Св. Богородица и пътувайки по романтичен лъкатушещ път през дефилето на р. Асеница, само след час сте в Манастир. Тук са намерени гърнета от траките (IV в. пр. Хр.). Имало е два манастира, но не са се запазили. През първата половина на миналия век границата е минавала над селото.

Ще ви настанят в красива селска къщи или семейна виличка. През зимата снегът украсява зелените борове и вали на парцали с часове. Въздухът е сякаш от течни кристали. Тук човек е гостенин на природата. А тя винаги е смълчана и омагьосваща.

Докато си отпивате от чаша с искрящо вино и вечеряте с вкусни манастирски гозби до бумтяща камина, влизат гайдар и певци с народни носии и запяват родопска песен.
Водач из района ви е инж. Васил Стефанов. Той е заклет родопчанин и желанието му е да прави селски и алтернативен туризъм. Един от най-големите му проекти е за писта с влек в района на Манастир. „Малките инвестиции в реклама, журналистически пътувания и обединения в мрежа могат да дават резултати в средносрочен план. Нужно е да се обмисли положението и да му бъде намерено разрешение. Има интересни места и начини да се привлекат повече хора. Да осъзнаят, че имат нужда да се зареждат от такива места като Кръстова гора например, до която от Манастир се стига пеша през галерия на древни дървета. В центъра на селото имаме и туристическа спалня, готови сме да посрещнем хора с всякакви възможности.“

Тук се събуждате от звъна на хлопатарите, приветстващи изгрева на слънцето. Планината ви очаква! Изпъстрена с полянки от билки и диви горски цветя и ягоди през лятото и като бяла приказка от картичка през студените месеци. Хилядолетия наред хората тук живеят в хармония с природата, съхранявайки диви и непокътнати кътчета красота с невероятно разнообразие.

Неслучайно Манастир е в центъра на известния планински разерват за диви животни „Кормисош“. Не се учудвайте, ако пред погледа ви се мерне бягаща сърна. Не се сърдете и ако рунтава опашка на катерица събори върху вас шишарка, а странното токуване е брачната песен на глухаря. С дни може да откривате красотата на вековните смърчови и букови гори. Не се изненадвайте, че Западните Родопи са уникални със своята отрицателна йонизация на въздуха – нещо изключително ценно за вашето здраве.

Безкрайно много са нещата, които може да видите в района на Манастир: древен римски път по билото на планината, връх Преспа, от който се вижда в ясно време Бяло море, Роженската обсерватория – космическо място. Оттук „излита“ песента „Излел е Дельо хайдутин“, за да „кацне“ на борда на космическата станция „Вояджър“, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, в търсене на чужди цивилизации.