22 и 23 май се превърнаха в празник за всички банскалии и гости на града. Фолклорният фестивал на самодейни състави „Между три планини“ се проведе за първи път. Програмата включваше надпяване, надиграване, кулинарна изложба, изложба на цветя и представяне на произведения на местни майстори и занаятчии.

Любовта към автентичния български фолклор събра в Банско певчески и танцови групи от общините Якоруда, Хаджидимово, Гърмен, Банско, Гоце Делчев и Разлог. А желанието на организаторите – община Банско и продуцентска къща „Едита“, е фестивалът да се провежда всяка година.

Настроението на площада подгряха също концертите на Володя Стоянов с танцова формация „Чинари“ и Николина Чакърдъкова с Неврокопския танцов ансамбъл.

Любителите на добрата кухня имаха възможност да опитат специалитетите на над 20 местни механи и ресторанти, подредени в хотел „Пирин“. Пенсионерите от клуб „Родон Тодев“, който носи името на най-стария войвода в Банско, бяха спретнали специален кът с традиционните бански ястия.

Елена Събева, членуваща в клуба, обясни, че си има ястия за празнични дни и всекидневни. Капамата се прави за Коледа и Великден. Благата баница може да се приготви за всякакъв празник. Погача се замесва при новородено, при кръщене, при влизане в нов дом. В банския суджук и кървавицата се слагат по-специфични подправки, които банскалии пазят в тайна. Прочутият бански старец става само от рибиците на прасето.

Благата баница е специалитетът на Елена Събева. Замесва тестото с яйца, мляко, мая и брашно. Разточва три кори и ги навива на руло. Реже ги на 1 см и всяко парченце завива на осмица. След опичане баницата се залива със захарен сироп.

Местните майстори и занаятчии показват свои произведения в Дома на изкуствата вече две десетилетия. Целта е да се запази богатството, създадено от банскалии в областта на фолклора, на обичаите, дърворезбата. Тази година резбарските експонати са направени от учениците в паралелка по дърворезба на Лесотехническата гимназия. Гимназията съществува от 1974 г. и е съхранила традициите на банската резбарска школа. В началото на май учениците гостуваха с изложба в Бон, Германия. Творбите им са представени нетрадиционно в местен хипермаркет. 10 от експонатите са все още в Германия и ще бъдат показани на изложба, организирана от българска страна, заедно с Панагюрското съкровище.

Етнографската изложба в Дома на изкуствата присъства постоянно, като непрекъснато се обновява и обогатява. Изложени са ръчно направени черги, халища, одеяла, тъкани, месали, носии, извадени от сандъците на местните баби. Те са приготвяни за лични нужди, затова ръцете са пипали с любов, с умение, с вкус. В етнографските тъкани на Банско има специфично изискване. Банскалийката едно време е спазвала правилото цветовете да не се „ритат“, а да има хармония между тях. Багрите не са ярки, огненочервени и жълти, както в родопските тъкани, а преливащи се, пастелни.

Всяка носия носи белезите на своето време. През Възраждането жените са носели дълги дрехи, нерязани в кръста, скроени с различни вмъквания на клиновидни парчета, които да дават ширина долу. Най-характерни за този край са костюмите – аладжата. Аладжата е дълъг сукман с ръкави, отворен отпред, обикновено на райета и в различни тонове. Върху него се облича вълнен елек от чоха (аба) и се опасва с дълга престилка. По-късно женската дреха се скъсява по дължина и вече е рязана в талията. Оригиналната банска тъкан е на вълнена основа, синя. Материята се нарича гезия.

Престилките в Банско са цяла наука. Има няколко вида пишчимали и прескутници. Всеки от тях се слага по различни поводи. „Навремето, само като погледнеш премяната на жената, и можеше да разбереш дали е облечена празнично или делнично, дали е млада или стара, дали е бедна или богата – обяснява най-старият музеен работник в Банско Гълъбица Тодорова. – Копринен фустан облича млада жена. Това е лятна дреха, с фустанела. Ален прескутник (червена престилка) носят само младите момичета и булките през първата година след омъжването. Црън прескутник – за по-младите, старите го носят само за празник.“

Кметът на община Банско г-н Александър Краваров сподели задоволството си, че работят по програма за утвърждаването на Банско и като летен международен културен център.

„Фестивалът „Между три планини“ ще прерасне в ежегодна традиция – каза той. – Много фестивали се правят с комерсиална цел, но не се обръща внимание на самодейните състави. Ние се стремим да опазим автентичността на града. В същото време работим за изграждането на съвременна инфраструктура и благоустрояване на улиците. Изграждат се два колектора за отпадни води, изработваме идеен проект и за трети. Искаме да се съберат всички отпадни води на мястото, където ще се изгради пречиствателна станция. Така ще намалим замърсяването на река Глазне и Места. Пречистените в станцията води ще се използват за напояване.

През следващите години ни предстои довършване на ски-зоната в Шилигарника. По наша статистика тази зима Банско са посетили 90% от практикуващите зимни спортове българи. Идват и англичани, руснаци, македонци, сърби и гърци. Работим много сериозно за руския пазар, защото за нас руснаците бяха основният туристически поток, искаме отново да ги привлечем. Те не са толкова претенциозни туристи, а са платежоспособни. Освен това сме близки по език и си пасваме. Банскалии сме работливи, малко консервативни хора, но този консерватизъм е запазил нашата история и бит.“