Оказва се, че в малка България по удивителен начин са събрани в умален вариант повечето от забележителните произведения на стихиите и майката Земя от различни континети. Тук обаче чудесата на природата и човекът са на една ръка разстояние. Не се налага да пътуваш „сто дни с камили», за да видиш всичко. В границите на страната ни Създателят е изваял Белоградчишките скали, които са мини Гранд каньон, Седемте Рилски езера, които приличат на местност в Тибет, каналите между островите на Дунава по нищо не остъпват на джунглите на Амазонка, а из сребърните пясъци край Синеморец попадаш в индийския щат Гоа. Няма как да не усетиш, че около езерото Сребърна си като в Африка, дюните около Черноморието напомнят за пустинята, спускането по р. Струма в Кресненския пролом е като рафтинг по дива сибирска река, Кончето в Пирин прилича на планината Сангре де Кристо в Колорадо. А крепостта „Баба Вида“ те отвежда към Централна Европа. Има местности в провинцията, които напомнят на Италия, части от крайбрежието на Черно море – на Гърция, а старинните планински селища като Мугла – на Швейцария. Този списък може още дълго да продължи. Но сега да се докоснем до едно съвсем непознато, но забележително природно чудо в Предбалкана.

На Крушунския водопад, скрит в гънките на Деветашкото плато, диша духът на каскадата Игуасу в Южна Америка. В сърцето на България изненадващо попадаш в света на тропиците. Цветът на водата те подсеща за влажните гори на Сингапур. Своеобразната растителност прилича на джунгла.

Местата в природата, от които реките правят скок в пропастта, са магически и неустоими. Водопадите са живи същества. От тях струи светлина, чистота и благодарност. Те се появяват и изчезват с ритмите на Земята. Напролет потичат буйните води от снеговете в планините. Реките се изпълват, искрящи от живот.

Никой не може да подмине гледката на падаща вода. Песента на природната стихия пречиства и успокоява.

С водопадите са свързани легенди за магии, чудни превъплъщения и религиозни вярвания. Шаманите обожествяват такива места, защото там се появява тайнствената дъга от играта на капките и слънчевите лъчи. Балканците вярват, че ако преминеш през водите на водопад, се озоваваш в друго измерение. В реалността на змейовете и приказните герои, които ти нашепват, че реките са потоци светлина, опасващи планетата. Чиста енергия, която стига да пуснеш в душата си, ти дава сила и те пречиства от негативизма.

Такова място е водопадът до с. Крушуна. За нищо друго не ми хрумва, като се пренеса там от снимките и спомените, освен за легенди и приказни царства на елфите. Крушунските водопади са достойни за декор на фентъзи сагата „Властелинът на пръстените“. На който и да е филм с развихрено въображение. Няма да го повярвате. Трябва да го видите. Но първо нека ви кажа как да стигнете до там. Защото това е началото на приключението.

Село Крушуна се намира там, където последните склонове на Стара планина преминават в обикновени възвишения. Оттам започва Дунавската равнина и най-близкият по-голям град е Левски. На 34 км е гр. Ловеч. Внимавайте по картата, защото няма указателни табели за мястото. Селото се опира на ръба на Деветашкото плато. По пътя от Ловеч за Левски подминавате отклонението за с. Деветаки. После в с.Александрово завивате надясно. След няколко километра Крушуна ще ви се покаже като на длан. Вгнездено е между възвишенията на платото и само в северна посока има простор към низината на р. Осъм.

Точно тук се намира и една от най-красивите в България водни пещери – Водопада. Тя е достъпна само 150 м от входа, и то за спелеолози. Вътрешността е с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, има синтрови прегради, но туристите могат само да влязат в преддверието й. Водата, извираща от пещерата Водопада, си проправя път през скалите и пада от 20-метровите причудливи образувания в разкошния каскаден Крушунски водопад. Цветът й е наситено тюркоазен.

Теренът на Крушуна и близките южни околности се състои от варовити скали и карстови образувания. Голяма част от земята е заета от бигорови образувания, където в миналото са съществували кариери. Затова мястото е така впечатляващо. В далечни времена голяма част от водопада е бил в пещера, която се е срутила. Така се е образувало природното чудо – водопадът на р. Маарата до с. Крушуна, и сега имаме възможност да потънем задълго във вълшебството и магията на този изключително красив кът.

По трасирани екопътеки с мостове и стълбички се провираш покрай пръските на каскадата. Има много места, пред които спираш онемял. Водните струи се процеждат на хиляди капчици през уникални решетки. Надолу реката се стича в множество прагове, водни басейнчета, тераси, подковообразни скали и уникална растителност.

За да разгледате подобаващо екопътеката около водопада, ще ви трябва цял ден. Добрата новина е, че може да нощувате в гостоприемницата или на квартира в някоя от селските къщи. Така на следващия ден можете да се разхождате отново и отново, защото тази красота засища нещо в нас, гладно за красота и изящество. Гледката на Крушунските водопади вдъхновява не само поети и художници. Тук всички се прекланяме пред съвършенството на разумната природа.

Освен този пищен воден разкош околността има и богата древна история. През V в. пр. Хр. тези места са населявани от тракийското племе усдикензи. В района е намерено едно от най-ценните съкровища от това време – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост, южно от селото. През Средновековието районът е бил философски център на скални монаси – исихасти.

Местността около с. Крушуна предлага много забавления и е рай за хора с откривателски дух. Туристическата инфраструктура е слабо развита или изобщо липсва. Не очаквайте асфалтови алеи и телефонни кабини, но ако харесвате девствената природа, недокосната от масовия турист – това е мястото за вас.

Освен това любителите на екстремни преживявания могат да проверят себе си, спускайки се с лодки по каньона на р.Осъм, непосредствено след Деветашката пещера. Рафтинг се практикува пролетно време при пълноводие. Не се препоръчва, ако не можете да гребете. Макар теренът да не е планински, реката е опасна поради силните бързеи, водовъртежи, дълбочини над 5 м и паднали дървета.

През останалите сезони чудесни условия за гребане, плуване и риболов предлага язовир „Пустията“. Той е разположен в уникална природна местност близо до старо римско селище.

Има и други причини да се върнете отново в тропиците на Централна България. Ето ги:

Пещера Урушка маара – до нея води коларски път, на места обрасъл с храсти и трева, който накрая преминава в пътека. Време за прехода – 1 час..

Пещера Бонинска – стига се по коларски път, който е в добро състояние. Пещерата е с най-голямото подземно езеро, дълго 800 м. Време – 3 часа. Не е възможно проникването без специална екипировка и фенери за осветяване.

Дефилето – дотам води стар път, свързващ селата Крушуна и Кърпачево. Живописен каньон, който е трудно проходим. Идеален за любители на приключения и силни усещания. Време – около 3 часа.

Пропастта Вранница – намира се между с. Кърпачево и с. Горско Сливово.
По стълби се стига до дъното на пропастта.

Деветашката пещера – след моста на р. Осъм по пътя за с.Деветаки се тръгва по течението на реката по десния бряг. Пътеката е с туристическа маркировка, но на места се губи. Време за посещение на пещерата – повече от 1 час. Пещерата е с най-голямото преддверие в Европа. Тя е и най-голямата от 60-те пещери в района на Деветашкото плато. Интересна е привходната куполна зала, а каскадата от езера и водопади във вътрешността разкрива цялото великолепие на подземната природа.

Язовир „Пустията“ – намира се между гр. Летница и с. Горно Сливово и до него се стига по локален асфалтов път. Идеален е за спортен риболов, гребане и плуване сред девствена природа.